Една от основните теми, която има потенциал да разтърси всяка една държава, е именно криза с храната. Част от елементите, които могат да я предизвикат, са все още предположения, но съществуват и доказателства за задаването ѝ на хоризонта. 

Евентуалната криза с недостига на храната започна от момента, в който Русия сложи танкове по границата на Украйна. Проблемът с недохранването стартира през 2020, когато 9.9% от населението се чувства незадоволено откъм храна. Числото е най-голямото от последните шест години насам и отговаря за 760 млн души.

Въпреки това основната причина към момента е именно Русия-Украйна. Украйна е петата най-голяма страна по износ на пшеница, като за 2021 отговаря за 8.5% от глобалния износ. Русия е най-големият износител на пшеница с 13.1% за 2021. Експортът и на двете страни към тази година е по-нисък от обичайното, като Украйна среща трудности от две места. Първо - не може да бъде засята следващата реколта, както обикновено и второ - проблеми с преноса през Черно море. 

Поради блокаж от руска страна, износът е строго ограничен, като към средата на юни хранилищата бяха достигнали своя капацитет. На 22 юли обаче се сключи споразумение, което да даде възможност за износа. Главната причина е, че Средният изток и Северна Африка срещат хранителна недостатъчност. Русия бе принудена да застане зад своите съюзници  Иран и Сирия и да се отдръпне от блокажа. Двете страни се  борят с липсата на храна.

Освен обаче проблемите с пшеницата, се наблюдава потенциален раздор с почвата. Един от ключовите компоненти в нея е амонията, чийто главен износител е разбира се Русия. Към момента цената на амонията е 2-3 пъти по-висока, сравнено с предходната година.

Китай също има пръст в тази работа - в края на миналата година те наложиха забрана за износа на базирана на азот почва, като забраната бе удължена. Според някои специалисти тя ще продължи до 2023, а цените ще се покачват.

Европа и Северна Африка също са на ръба на криза. Африка изцяло разчита на почва за отглеждане на растения и поддържане на крехкия баланс на континента. Според прогнози се очаква 20% редуциране на производството на Африка, а някои икономисти имат и по-страшни предположения.

Недостигът във веригите на доставка повишава цената. Според данни на Обединените нации цените на хранителните стоки растат с най-бърз темп от 90-те години насам. 89% от страните срещат хранителна инфлация над 5%. 

Имайки предвид, че храната е основна необходимост в ежедневието ни, повишението на цените може да ескалира на политическо ниво. Протестите също не са изключени.