Общи положения при данъчно облагане на сделките с криптовалути
От екипа на Altcoins.bg благодарим на Марина Мучакова за статията, която подготви специално за вас!
Услугите ѝ Крипто счетоводство и данъчна консултация са налични при нас, при това с отстъпка. Приканваме ви да се възползвате на време!
Приятно четене!
За да може тази статия да е максимално лека, в нея ще опишем само общите положения.
Като за начало трябва да знаем, че доходите ни могат да са като на физически лица или да упражняваме дейността си в дружество. В тази статия няма да се занимаваме с корпоративно облагане, въпреки че можем. Но ще стане дълга, объркваща и тежка. А ние не искаме това. Затова, ако на аудиторията й е интересно, просто ще напишем нова специално за корпоративното облагане. Сега фокусът ни е върху физическите лица.
Преди да започнем да изясняваме облагането на сделките с криптовалути, трябва да отбележим, че са налице термини- счетоводни, финансови и технически, с които е редно да сте наясно. Ако не сте, за да разберете статията, е хубаво да ги проверите.
От гледна точка на икономическата терминология, ЗДДФЛ е законът, който урежда данъците върху доходите на физическите лица, когато те управляват своето лично имущество и от такова управление получат инцидентна печалба. Ако тези инцидентни печалби спрат да бъдат толкова инцидентни и лицата решат да ги превърнат в бизнес, това следва да се обложи по особен ред. А именно българският закон започва да възприема такова лице като търговец и да го приравнява на едноличен търговец (ЕТ), без значение дали лицето има така регистрация или не. В общия случай лицата, приравнени на търговски, имат следните задължения и следните права:
- Подават годишна декларация към НАП, в която попълват приложението за еднолични търговци (това е приложение 2),
- Прилагат съкратен баланс и ОПР.
- Попълват статистика към НСИ. От статистиката ги снабдяват с един номер, който следва да се приложи в данъчната деклрация и ако това не се направи, системата не допуска декларацията до подаване (има, разбира се и хакове, но те изобщо не са за препоръчване);
- Декларира и плаща осигуровки. И ако това не е направено през годината, се попълват изравнителни таблици към НОИ. Изключение са лицата, които са осигурени на максималния осигурителен праг на различно основание, например по трудов договор.
- Приравнените на ЕТ лица имат право да приспаднат всичките си разходи за дейността, стига да пазят документите за тях.
В нашата практика е прието да се казва, че формираме предприятие и това се случва обикновено (в общия случай), когато сделките ни престанат да са инцидентни (за годината), ами придобият форма на регулярност. Т.е. има едно условно делене на под 3 сделки и над 3 сделки. Но това е условно, защото винаги има различни случаи и всеки един от тях се гледа кейс бай кейс.
Например ако аз държа 10 валути и ги продам за 15 минути, като всяка сделка ми мине с по няколко трейда, това би означавало на практика, че аз съм осъществила няколко десетки сделки или транзакции, което пък от своя страна, ако сме коне с капаци, ще прилича на занятие. Но реално това се е случило за 10 минути с няколко клика. По тази причина следва да се анализа какво точно се е случило и всеки казус да се прецени според ситуацията.
Правя още една уговорка. В България има различни закони. Разбрахме се, че тук говорим само за физически лица.
Когато говорим за ЗДДФЛ - говорим само за него и приемаме, че ЗДДФЛ е една изолирана система. Всеки термин, с който се сблъскваме, важи само и единствено за него. Такива термини ще са занятие, лице, данъчно събитие, реализирана и нереализирана печалба, дейност и подобни. С този данък се облага печалбата ви, а печалбата представлява разликата на всички приходи минус всички разходи. В общия случай данъкът е 10%, но когато ви приравнят на ЕТ, данъкът е 15%.
Следващият данък е ДДС. Това е данък върху оборота и при него съществуват специфични условия за регистрация и за деклариране. Оборот означава сбор от всички направени продажби и никой не го интересува вашата дейност печеливша ли е или губеща. В тази статия говорим единствено за данък печалба. Статии за ДДС ще пишем отделно, защото ако объркаме двата закона, НАП, ще потрие доволно пипала. Разбира се, даваме им повод да ни смъкнат поне 10 кожи.
Започваме с копаенето (добивът) и стейкването, известни като mining и staking.
Добивът обикновено е дейност, при която ставате горди собственици на криптовалути, базирани на proof of work консенсус. За да се схване принципът му на дейстиве, е хубаво да се обясни какво е proof of work (PoW) и как работи.
Важно е аудиторията да прави разлика между #ProofOfWork, #ProofOfStake , да разбира кое как работи, и кое с какви предимства е.
Ако това е не е на лице, е лошо. Затова ето едно кратко обяснение, което търпи корекции и е максимално изчистено с цел да е просто (да се разбира, че много неща умишлено не са обяснени, за да не тежи. Стремим се към простота).
Пропускам частта с блокчейн (верига от блокове, която служи като метод за съхранение на данни и представлява нещо като огромна счетоводна книга с множество записи на транзакции в нея, обединени в масиви, наречени "блокове", между които има връзка), пропускам и частта с децентрализацията (идеята е базата от данните в горната скоба да се съхранява при всеки нод, за да няма централно копие и всички да имат по един оригинал).
Proof of work е консенсус, според който за да се впише промяна (следващ запис) в ей те тоя дневник, за който споменах, всички копачи или миньори започват бясно състезание кой ще го направи пръв. ( няма да усложнявам с публичен и частен ключ и с криптография, не че са излишни, но идеята е да се схване принципът, а на който му е интересно, ще го гугълне, не е висша математика).
И така. Почва бясно състезание, да кажем олимпиада по математика, в която всеки копач пръв трябва да намери отговора на сложната криптографска задача. Защото наградата е койн, или част от койн, а те са скъпи. И всички ние ги искаме. Тези задачи се дават от мрежата. Така е замислена. В тях участват произволни и известни данни, което прави решенията вероятни, но ако може да се опрости, са нещо такова:
3+2=1 ❌️грешка
3+2=2 ❌️грешка
3+2=3 ❌️грешка
.....
3+2=5 ✅️ верен отговор.
Когато някой намери отговора пръв, останалите участници трябва да го потвърдят. Разликата е, че първият взема цялата награда, а останалите са капо (освен ако не се споразумят да делят, което е принципът на миньорските пулове, но и това е друга тема).
И така, защо се състезават тея?
Ами просто е.
Ако аз искам да пратя койни на Иван Иванов, за да мине плащането ми (приемаме, че му пращам пари, защото е готин и секси и искам да дразня жена му....мдам, за някои основанието е важно), някой трябва да ми позволи. Или по-точно да го потвърди. Това правят копачите. Те са Виза, Маестро и Мастеркард, които всички ползваме, за да стигат парите ни до крайната си дестинация.
Защо всички решават уравненията? За да сме сигурни, че отговора е верен и мрежата е подсигурена от хакове. И тъй, колкото повече миньори, толкова по-сигурен блокчейн.
Как работи PoS? На сходен принцип, но вместо да се гоним кой ще спечели, образно казано хвърляме зарове, въртим рулетка, играем на ротативка или както там ви харесва. С други думи залагаме. Е, че какво залагаме? Без да навлизам в детайли залагаме наличното ни крипто. И колкото повече крипто имаме, толкова по-голям е шансът да спечелим залога. За да не печели един и същи, мрежата временно изключва всеки победител в залог, за да е честно и останалите играчи също да могат да си вземат своето.
Кое е по-добре? Тук може да се напише есе на тема бързина, скалируемост, децентрализация, а за по-органолептично мислещите и на тема харчене на ток.
Аз бих се заяла за инфлация ;)
Но в момента фокусът не е върху инфлацията, нито върху децентрализацията, бързината или скалируемостта на мрежата. Нас ни интересува процесът.
И така, в конкретния случай при копаенето процесът може да се раздели на прости действия, според които:
- Аз имам техника
- Тя е настроена и аз верифицирам транзакции за Биткойн.
- Транзакциите са превод на средства между Пешо и Гешо (да кажем от Пешо към Гешо, защото Гешо се е запил, изхарчил е последните си пари и в момента виси пред един криптомат в Аляска, зъзне от студ със замръзнали мустаци и чака приятелят му Пешо да му прати едни къси, за да си купи автобусен билет за Ню Йорк и да се прибере у дома), но за да може този превод от Пешо към Гешо да се осъществи, аз, заедно с N на брой други миньори, трябва да участваме в състезание, за да може някой от нас да се докопа до верен отговор пръв и да потвърди транзакцията от Пешо към Гешо. Иначе Гешо няма да получи нищо и ще му е ама мноого гадно.
И така, сделката между Пешо и Гешо (не е случайно подбрана) ще я разгледаме след малко. Сега ни интересува какво правим с верификацията. Приемаме хипотетично, че аз имам супер техника и мога сама да се състезавам с абсолютно всички обединения (тип мини) на света, които комбинират изчислителната си мощност и се вреждам за наградата.
Това ще е хипотезата, в която копая сама.
Понеже го правя редовно, според нашия търговски закон, а и според практиката на НАП, аз формирам предприятие. Подписвам с моя частен ключ транзакцията между Пешо и Гешо, така че Гешо да не умре от студ и по тази причина Пешо (наредителят на койните) ме възнаграждава за добре свършената работа с някаква малка сума от съответните койни- т.нар транзакционна такса.
Аз не знам, че обслужвам сделката между Пешо и Гешо. Защото вместо Пешо и Гешо аз виждам единствено (в случай на Биткойн) 22 буквено цифров код, който представляват 2та адреса и за тази работа получавам възнаграждение, което е прието да се нарича реуард.
Този реуард е в Биткойн и представлява доход в натура. За да може да се определи точно колко съм получила, аз трябва да оценя този реуард в пари. И понеже живеем в Бе Ге, този реуард следва да се оцени в български левове.
Има 2 адекватни методи на оценка, от които първият (според мен неприемлив, но често застъпван от много счетоводители) е да видя цената на Биткойна в CoinMarketcap.com и да изчисля моите 0.0003 биткойна по този курс. Това е моя доход. Ама нека да не бързаме. Аз имам и разход. Значи моят разход ще е целия похарчен ток, амортизацията на техниката и на сградата ми (приемам, че е моя за по-лесно), в която съм разположила въпросната техника. Отделно, ако съм самоосигуряващо се лице, тук ще имам и осигуровки, а вероятно ще съм похарчила средства и за куп други неща като климатици, охрана, соларни панели, за да намаля разхода за електричество и така нататък. Тогава в баланса си записвам 0.0003 биткойна по цената от Coinmarketcap и срещу тях натрупвам направените разходи за периода на копаене. Резултатът може да е по-малък, по-голям или равен на 0.
Сега, след като тези 0.0003 биткойна са влезли на адреса ми, това е реализиран доход (нали се разбрахме, в натура) и той има стойност. И е моята “цена” на извършената изчислителна услуга. И от тук започваме да сравняваме цената на прихода с цената на направените разходи. Ако сметката излезе на плюс, дължимата ставка в края на годината е 15% върху печалбата. Ако сметката е на минус, в края на годината декларираме загуба и приспадаме данъците върху тази загуба през идните години (тук да се внимава, много моля. Физически лица не могат да приспадат загуби от минали години и не винаги могат да приспадат загуби от текущата година, освен ако не са набедени търговци, т.е. да са приравнени на ЕТ!!!!).
И всяка година трябва да преоценяваме наличните си активи по пазарни цени, а ако ги продадем или замемим, сравняваме стойността на придобиване (тази в койнмаркеткапа, към онази дата, когато ги изкопахме) с продажната цена и облагаме разликата. Дали с 10 или с 15 %, зависи от това колко често продаваме.
Сега, вярно е , че ви обещах да не ви занимавам с ДДС, ама ми се вижда важно и тука ще спретна едно лирическо отклонение, за цвят и изящество.
Всяка верификация е продажба, която ни е платена в натура. Плащането в биткойн е нашето възнаграждение за добре свършена работа и с него по дефиниция трупаме оборот за регистрация по ДДС :) Прагът за регистрация по ДДС е все още 50 000 лева, а от догодина става 100 000 лева. Този оборот се изчислява в рамките на 1 календарна година. И в случая представлява сборовете на всички платени ни реуарди. (Честито на печалившите). Но имам за вас и добра новина. Ако приложим правилото, че тези верификации (не случайно ги сравнявам с Мастъркард и Виза) са доставка на финансова услуга (дело 6310/2016 година на ВАС във връзка с дело С-264/2014 СЕС) то този оборот дори да ви налага регистрация по ДДС, сделките се освобождават от ефективно внасяне на данък ДДС на основание на чл. 46 ЗДДС. Сега тука някой правилно ще попита “Каква е тая тъпотия - регистрирам се, но не плащам?” отговорът е - Ами защото така пише в закона ни. Има освободени сделки по ДДС- при тях колкото и да продаваме, никога няма да се регистрираме защото по дефиниция освободените сделки не трупат оборот за регистрация. Има облагаеми доставки. При тях се регистрираме и след това ефективно плащаме в бюджета. Има и такива, които аз наричам хибридни и при които имаме административното задължения за регистрация по ДДС и деклариране ежемесечно на всичките ни продажби, но не внасяме данък и не дължим такъв. Тези сделки са финансовите и застрахователните в чл. 46 и 47 ЗДДС.
Нашата верификация се явява обуславяща сделка на транзакцията между Пешо и Гешо, която никога не би се случила и не биха настъпили финансовите и данъчните последици от нея, ако нас ни няма и не сме верифицирали това плащане. Затова прилагаме чл. 128 от ЗДДС и освобождаваме верификацията, която по своята същност е изчислителна услуга и в нея на пръв поглед и извън всякакъв контекст няма финансови елемент. Ама в контекста Гешо да може да се махне от Аляска и да не му замръзне дупето от чакане на студа на автогарата, си е баш финансова сделка :) :) :)
Нашият закон за ДДС не прави разлика между физически и юридически лица, ами говори общо за лица. По тази причина ако за 12 последователни месеца постепенно или за до 2 месеца рязко трупате оборот за регистрация, трябва да се регистрирате. Има изключения, когато мястото на изпълнение на сделките ни не се приема, че е в Бе Ге, но сега няма да навлизаме в детайли.
И така, лееекичко се отплеснахме. Затова минавам набързо на втория метод на оценка. А именно приемаме, че цената ни (получените 0.0003 биткойна), която ни е платена за верификацията е точно еквивалентна на всички направени разходи. Енд ъф стори. Пак правим преоценки, разбира се, но те не са ни нито приход, нито разход докато не продадем или заменим реуарда ни за нещо друго- друг койн, стейбълкойн, някой токен и така нататък. От там насетне, освен, че не се оплитаме в печалби и загуби, картинката е удивително същата.
Интересно е, ако копая към майнинг пуул. Тогава пулът ми плаща. Ама за какво точно ми плаща? И аз трябва да знам каква ми е сделката с този въпросен mining pool и от това ще зависи моят доход какъв е.
Дали копая сам/а?
Дали има давам техника по днем?
Дали наемам тяхната техника?
Дали им давам изчислителна мощност под наем?
Или те ми възлагат изчисления и аз ги правя, какъвто е общия случай. За да сме сигурни, трябва да си прочетем общите условия, на които сме кликнали “I accept”.
А както всички знаем общите условия са дълги и полезни- точно като тоалетна хартия. И в тях обикновено са и отговорите на поставените в този абзац въпроси.
Освен, че са дълги и полезни като тоалетна хартия, ни дават информация с кого сключваме сделката си и имат (абсолютно отказвам да описвам защо, понеже ме мързи и е дълго за писане, но който иска може да си прочете законите за електронния документ и за електронния подпис и да се увери) силата на писмен договор, тъй като носят основните белези на такъв- страни, предмет, срок, цена. всички други елементи на една сделка могат да се отрежат или иначе казано са незадължително съдържание за сключването й. Това са гаранции, неустойки, лихви, обезщетения, начин на доставка, застраховки и така нататък и така нататък.
Обичам да ги описвам (и често го правя) като човече, което трудно ще функционира в своята цялост без глава, крака, ръце и тяло, но съвсем спокойно човечето може да оцелее без чадър, балони, чанта, топка и други аксесоари.
Плавно отиваме към стейкването.
В много от случаите това с общите условия важи и тук. Обаче има значение кой е валидатора? Ако валидаторът е различен от вас, вие депозирате заложеното крипто и вашият доход е пасивен. Ако валидирате вие- направо си бачкате по занятието и ….виж копаенето :) Облагането и данъчното третиране е аналогично. Т.е. НАП те възприема за търговец, иска осигуровки, 15% данък върху печалбата, подаване на годишна декларация, статистически отчет и ОПР + баланс (ОПР=отчет за приходите и разходите). Ако имате да декларирате само това, срокът на деклариране е 30. 06. Ако нямате да декларирате само това, а имате и друго, срокът на деклариране е края на месец април. Винаги се декларира през следващата календарна година за предходната, като периода на деклариране (периодът, който включвате в декларациите си) е от 1.1. до 31.12.
Ако доходът ви е пасивен, вие не върите работа. А щом не вършите работа, нямате дейност. А щом нямате дейност, значи няма как да формирате занятие (това стейкване започва все повече да ми харесва). И съответно този вид доход може условно да се приеме за наем или за депозит. Аз лобирам за депозит, защото е форма на доверително управление от CEX (centralized exchange), DEX (decentralized exchange), DApp, pool, liquidity pool и други подобни.
В този случай правим паралел с финансовите инструменти при доверително управление и при депозитните сметки, облагаме доходите от лихви с 10% и декларираме дохода като доход от натура в приложение 6 на годишните си декларации.
А каква следва да ни е данъчната основа? Скролни нагоре и си припомни онази магия с текущата пазарна цена според Койнмаркеткапа :)
Имам клип на тема за оценки на реуарди, които не сме продали. Можете да го изгледате тук:
- https://www.tiktok.com/@marinamuchakova/video/7121717660181630214?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7122820318938482181 или тук:
- https://www.youtube.com/watch?v=k23deYYE55M
За облагане на самото стейкване, можете да прегледате този клип:
https://www.youtube.com/watch?v=WrWIrgmyxKE
Разбира се освен копаене и стейкване, при които много се отплеснахме, има много други начини да печелим от крипто екосистемата. Например трейдване.
ТРЕЙДИНГ
Ако добре сме разбрали принципите на занятието, определено става ясно, че броят сделки, честотата на тяхното сключване, както и техният брой, са важни за формиране на т.на занятие. Затова всяка форма на трйдинг, при които ние сами сключваме сделките си, ще е занятие по подразбиране. Има обаче гранични положения. Ако например автоматично копираме действията в чужд акаунт, това ще е по-особен случай. Ако сме се съгласили да вложим едни пари в един криптоадрес и той е закачен за акаунта на някой мега опитен гуру, на който вярваме и в акаунта ни автоматично и без наша намеса се повтарят всички сделки, които гуруто прави, това си е доверително управление от всякъде. В практиката е прието това явление да се нарича copy trading или mirror trading (различни са, не се подвеждайте), но важното е, че ако ни го пише в общите условия и ние сме се съгласили някой да се разпорежда с активите ни вместо нас, то тогава ние плащаме на гуруто или на платформата, прибираме дохода след удръжка на комисионната, но ние нищо не правим. Затова този доход е пасивен и се облага с 10% ставка не като занятие, ами в приложение 5 на годишната ни декларация - като доход от продажба на финансов актив. И тук няма значение дали сделките са 3,5,10,5000 или 500 000.
Тези правила на трейдинга и неговото облагане се разпростират върху всички сделки от крипто към фиат и от крипто към крипто. Обикновено най-големият проблем е при трейдъри, които не си пазят финансовата история и са купували и продавали, както и са обменяли от крипто към крипто многократно. Там проследяването, ако трябва да се направи прецизно, граничи с невъзможното, освен ако човек не пази много детайлна история и то добре систематизирана и подредена, на това, което се случвало във всичките му акаунти.
Ако говорим за HODL или казано иначе за пазенето на даден актив, който не продаваме и на разменяме за друг крипто актив, няма какво да облагаме, защото всъщност неговото поскъпване и поевтиняване е нереализирана печалба или загуба и не се облага с данъци докато не се реализира.
Интересен доход са т.нар афилиейт програми, при които ние рекламираме разни платформи, DApps, и всякакви проекти. Разни хора се закачват за наш реферален линк и ние започваме да печелим бонуси за всеки добавен реферал, който направи активна покупка на койн, а не рядко и от оборота им. Това са доходи от реклама и според мен следва да се оценят по текуща пазарна цена към датата им на придобиване и да се отбележат в приложение 6 на годишните ни декларации, като оценката е в български лева към момента на получаване на дохода.
Отново вижте магията с coinmarketcap.com.
Airdrop
Често се говори за облагане на доходи от airdrop и дали има необлагаем минимум. Обикновено в нашето Бе Ге законодателство те такова чудо като необлагаем минимум няма. Освен ако не говорим за предметни награди на пренебрежимо малка стойност (тук четем не ЗДДФЛ, ами закона за местните данъци и такси), които се считат за обичайни дарове. Такива биха били флашки, блузи, чорапи, ключодържатели от конференции, рекламни химикалки, моливи, стрес топки, чаши и други сувенири. Това са хапките за тестване и дегустация при промоции на храни и вина, които се раздават с рекламна цел, както и криптото, което се спуска като рекламен подарък, за да се тества даден проект. Ключовото тук е да е на пренебрежима стойност. Защото често не е и има хора, които изкарват добри доходи от еърдропи. В случай, че еърдопите са обърнати в регулярен доход, трябва да ги декларираме като дарения по закона за местните данъци и да ги обложим с 5 процента. Тези декларирания се правят на 3-месечна база, като годината е разделена на 4 тримесечия. И в края на всяко декларираме този доход за предходото. Но ако това е пропуснато, тогава остава опцията да се обложат с данък общ доход с 10% ставка по общия ред с годиша декларация.
Материали за това кои доходи как се декларират, можете да намерите в канала ми в ТикТок и в канала ми в YouTube, където може да ме последвате за още данъчни съвети.
YouTube:
Кое, къде и как да декларирам в годишната си декларация и как да го обложа?
Мining and Staking
https://www.youtube.com/watch?v=7yih4v-m7wg&t=10s
Airdrop, Leding, Liquidity providing
https://www.youtube.com/watch?v=2LW2PVQlzf4&t=1s
Доходи от NFT
https://www.youtube.com/watch?v=8Xqq61JhLmQ&t=3s
Трейдинг
https://www.youtube.com/watch?v=GhmuEL8GxDc&t=3s
Линк към канала ми в Тик Ток. Клиповете са с идентично съдържание.
https://www.tiktok.com/@marinamuchakova
За финал ще си кажем няколко думи за даренията.
И така, даренията са уредени в закона за местните данъци и такси и когато декларирате, принципите за спазване на тримесечията важат в пълна сила.
Всички дарения, било то в пари или в натура, се подчиняват на едни и същи правила. Даренията в криптовалута тук не правят изключение.
Договорите за дарение могат да са в писмена или устна форма. Писмената форма е за доказване. Когато ви е подарен еърдроп от компания, обикновено сте се съгласили с общи условия и обикновено получаването на еърдропа е разгласено публично- кой и при какви условия може да го получи. Искрено съветвам да пазите копие на тази документация, дори и под формата на скрийншот. От една страна това е спазване на писмената форма, от друга е писмено доказателство как е формирана вашата финансова история.
Ако говорим за подарък от приятели или роднини- хайде да се върнем на първия ни пример с Пешо и Гешо, който мръзне в Аляска и чака едни къси пари. Ако се абстрахираме, че Гешо е в Аляска и не знаем българин ли е или е данъчно задължен субект в САЩ, съответно за да не усложняваме решим да го третираме като българин (няма да си говорим за двойно данъчно облагане и трансгранични данъчни казуси в тази статия, както и за прилагане на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане).
И така, нека Пешо да превежда на Гешо едни къси, ама да не е в Аляска ами примерно Пешо е в София, а Гешо го е закършил в Асеновград.
Ако Пешо подари на Гешо койните, и двамата са приятели, това е дарение и се облага с 5%.
Ако Пешо и Гешо са братя, тогава те се явяват роднини по съребрена линия и ставката се смята според ЗМДТ по 0.5% на ребро или иначе казано сметката възлиза на ставка 2.5%.
Ако Пешо и Гешо са баща и син, тогава между роднини по права линия данъкът е 0.
Ако обаче Пешо и Гешо са брачна двойка (ооопс, тук стана леко незаконно, да приемем за целите на казуса, че Гешо не е Гешо, ами е ГешА, иначе става неприложимо за България при текущият ни семеен кодекс), между съпрузи данъкът отново е 0.
Ако Пешо и ГешА не са сключили брак, ами са в условия на фактическо съжителство, нулата не важи и тогава данъкът пак ще е 5%, но ако от това съвместно съжителство има родено дете или деца, то дарението може да е в полза на децата от баща им Пешо, чрез другия им родител или законен представител Геша и тогава пак ударяме нулата.
КРАЙ :)
