Една от основните цели на САЩ през 2022 е да навакса с регулациите в крипто сектора, но не виждаме да се е забързала към дигитален долар?

Годината стартира с т.н Executive order (EO) от президент Байдън, като той наложи идеята за запазване на иновативния дъх на крипто, но също и протекция на консуматорите. Реално този закон не донесе никакви законови разпоредби, а бе насочен към изучаване на индустрията и организиране на съответните финансови органи. 

Въпреки това основният фокус на институциите не е крипто като цяло, а стейбълкойните. Една от причините може би е Libra, проектът на Facebook от 2019. Тогава индустрията на стейбълите бе още бебе, като Тетър имаше пазарна капитализация от $3.5 млрд. Идеята, че един от най-големите платформи в света ще създаде своя валута, при това не пряко свързана с долара, нямаше как да премине одобрение. Така Libra сагата завърши тази година, без готов продукт и с голяма част от участниците напуснали проекта. Но това не значи, че регулаторите не наблюдават сектора. 

С разговорите за Libra започна мисловният процес дали САЩ не се нуждае от свой дигитален долар - дигитална валута на централната банка (CBDC). 

Много страни, начело с Китай, искат да са лидер в отношение на CBDC. В същото време обаче САЩ не изглежда да се е забързана да завзема тази територия. 

Разговорите за дигиталния долар започнаха да придобиват масовост едва през миналата година. Тъй като никнеймът му често е ФЕД койн, ще започнем със становището на ФЕД. Джеръми Пауъл мисли, че дигиталната валута е “нещо, което наистина трябва да изучим като страна” и което ще донесе иновации на финансовата индустрия. Но той също смята, че няма защо да се прибързва. 

Все пак мотивите, които стоят зад китайския дигитален юан, са напълно различни от тези зад американския долар. Всички знаем, че дигиталният юан цели да държи юздите на обществото и наблюдава как използват парите. Не това е целта на САЩ, която има тотално различни приоритети. В допълнение изглежда, че въпреки липсата на дигитална валута, статусът на долара остава стабилен - той представлява 60% от глобалните резерви, а 65 държави са пряко обвързани с него. Важно е да се спомене, че най-големите стейбълкойни са обезпечени с долар, което допълнително успокоява ФЕД. 

Извън обсега на Резерва, законът на Байдън събра най-главните финансови регулатори и им даде цел да изготвят 5 пилотни програми и прототипи на дигитален долар. Досега обаче няма никакъв ъпдейт в това отношение, нито посока за бъдещо действие. 

Що се касае до традиционните банки са изцяло против и отричат идеята за дигитален долар. И с право - той ще даде достъп на всеки акаунт пряко при ФЕД, което значи заобикаляне на техните услуги. Системата, която е изграждана толкова години, в един момент може да се окаже тотално излишна, а никой не е готов да даде своето парче хляб.

Въпреки това на есен трябва да видим готов текст за регулациите на стейбълкойните. Лятото протече в хвърляне на гореща топка между републиканците, които искат базови регулации за одит на резервите и демократите, които търсят по-висока протекция на потребителите със сегрегирани акаунти. 

Дали обаче тези теми ще бъдат заложени в закона на есен. Основните предположения са, че той ще включва базови въпроси като кой може да издава стейбълкойн. 

Дигиталният долар очевидно ще почака, а това е добре за нас - хората от крипто сектора, защото значи, че повече пари ще се наливат в стейбълкойните, което повишава и разпознаваемостта им. Единственото, което може да ни тревожи, е онази страна на изток, чието име е излишно да споменаваме.